На 24 април – поредния от официално обявените празнични дни и инициативи, посветени на 80-годишнината Гимназията ни, Ученическият съвет на ПМГ „Иван Вазов“ организира кръгла маса на тема: „Вечният Вазов“
Гости на събитието бяха представители на УС от ПМГ „Акад. Боян Петканчин“, гр. Хасково, както и от ПЕГ „Д-р Иван Богоров“– гр. Димитровград. Сътрудници и зрители бяха учениците от 9. а клас на ПМГ „Иван Вазов“.
Под ръководството на инициаторите – г-жа Галя Пенкова и г-жа Ваня Маринчева, двадесет и четирима ученици от трите гимназии се разделиха в 4 отбора, за да тълкуват, преосмислят и преоткрият заветите на вечния голям български Учител – Иван Вазов.
Учениците работиха по метода „Световно кафене“ (World Café) – метод, който се прилага за творческо решаване на проблеми в неформална среда и чрез който се насърчава сътрудничеството и споделянето на нови идеи и мнения от всички членове на групите.
Гимназистите, разпределени чрез жребий в 4 отбора, имаха вълнуващата възможност да обсъдят някои от най-актуалните предизвикателства, свързани с изкуствения интелект, образованието, живота извън пределите на България, подириха и откриха измеренията на българщината.
Интелигентните представители на УС на училищата си работиха по следните теми: „Българският език“, или превратната съдба на езика ни през вековете (одата „Българският език“), „Радини вълнения“, или предизвикателствата на образованието днес (11 глава от романа „Под игото“), „Немили недраги“ – емигрантството преди и сега. Най-много емоции вложиха в дискусиите и откритията си за разликите между сухите факти, поднесени от ИИ, и чисто човешкото емоционално (съ-)изживяване („Дядо Йоцо гледа“, или сблъсъкът на „очите“ с изкуствения интелект).
Младите хора се запознаха, работиха, обсъждаха, даваха идеи (дори рисуваха!), подлагаха на дискусия и защитаваха убедително позициите си, влагайки интелект и сърцатост във всяко свое изказване. Така те осъвремениха посланията на Патриарха на българската литература. Доказаха не на теория, а като вложиха сърцата, умовете и душите си, за да открият, най-вече пред себе си, че големият Вазов с идеите си за българското и българщината, с неутолимата си вяра в рода, народа, историята, образованието и езика ни, с ценностите и уроците си, е вечен. И ще бъде, докато има поколения, които носят българското в себе си. Докато я има и за да я има България!
Благодарим ви, достойни българчета!
